На всяка възраст е възможна загубата на един или няколко зъби поради заболяване или злополука. Поставянето на стоматологични импланти е най-съвременното решение за компенсиране на загубата и възстановяване на нарушената функция и външния вид.
Имплантите са малки винтове от метал, които се възприемат от организма и врастват в костните тъкани на челюстите. Имплантите се състоят от две части – основа, която се навива в костта и осигурява стабилност, и абатмънт, който се завива върху основата и служи за закрепване на коронка или мостова конструкция .
Едно от основните предимства на денталните имплантати е, че те осигуряват стабилна основа за заместващи зъби и помагат за опазването на съседните зъби и структурата на костта. При традиционните методи на лечение може да се наложи здравите съседни зъби да бъдат изпилени, за да може на тях да се закрепи коронка или мост. При използване на мостови конструкции съседните здрави зъби поемат дъвкателното натоварване на липсващите, което води до по-бързото им амортизиране и разрушаване.
При използването на имплантати, денталният имплантат заменя корена на изгубения зъб и осигурява стабилна основа за заместващия зъб, с което отпада необходимостта от изпиляване на здрави съседни зъби.
След екстракция на зъбите настъпва процес редуциране обема на алвеоларната кост поради липса на фукция . Степентта на атрофия главно зависи от общото състояние на пациента, оралния (зъбен) статус, както и от времето изминало от екстракцията.
Наличието на достатъчно костен обем е от голямо значение за успешно имплантологично лечение.Когато този обем е недостатъчен за да бъде проведено имплантно лечение с добра прогноза се предприема процедура за изграждане на кост – костна аугментация. Тази процедура се извършва с цел осигуряване на успешно и стабилно хирургично и протетично лечение. Тя се извършва най често с помоща на костен графт.
